Календарните празници са своеобразен показател за облика и традицията, запазена през вековете. В календарно- обредната система, запазена в родопските читалища има голям брой езически елементи. Християнизирането на тази езическа обредност е помогнало да се запази българският етнос.
Коледа
Вярва се, че сънищата в коледната нощ са пророчески. По тях съдят каква ще бъде годината до следващата Коледа. Измита се пеща, в която са пекли хляб. Момите ходят на извора и символично сеят мълчана пшеница (не се говори до сутринта). Наричат си кой за кого ще се ожени и за здраве.Трапезата не се вдига, за да си укуси Меремата (Св. Богородица).
Водици (Йорданов ден)
Всички си наливат вода на този ден от извора. Във всяка къща е имало светена вода. Хвърля се кръст в река и смелчаци се надпреварват да го вземат с желание за здраве и изцеление.
Между 12 и 18 януари се знае за Погановата неделя. Вечер не се оставят дрехи навън, не се оставя непокрито ядене и вода. Това са лоши дни и може да се “орадиса”.По стар български (славянски) обичай не се изнася пепел, за да не я лижат вълците, че ще хапят овцете през лятото, “Окаждане” – Събира се малко боклук и се “окажда” около къщата, боклукът се прескача, не се пипат ножици – да стои устата на вълка затворена.
”Песпонеделник”
Народният обичай”Кукери”, се провежда от много векове.Според преданията , кукерите се появяват в края на XVIII-ти век. Тяхната дейност е била свързана с честването от народа на религиозни празници през месеците февруари и март.Отначало индивидуално , а после и на групи със собственоръчно направени костюми и маски.Те представят характерен обичай за прогонване на злото.
Великден
На Велики четвъртък/четвъртък преди великден/ се боядисват яйцата, месят и пекат обредните хлябове и козунаци необходими за великденската трапеза. Най- възрастната жена боядисва първото червено яйце с което се натриват бузките и челото на децата и след това се оставя пред иконата до следващия Великден, за да бъдат децата здрави, бели и червени. След това всички се включват в боядисването и най-вече децата те ги рисуват със свещ и изписват буквите Х,В / Христос възкреси/ или ги украсяват с листенца. Основната боя, предназначена за яйцата е червената. Защото именно червеното яйце символизира Великден. Освен бои се използват и естествени багрила: орехови или ябълкови кори – за жълта боя, коприва – за зелена боя, смрадлика – за оранжево – червена боя. В основата на великденските обредни хлябове лежи яйцето. Върху лицето на обредния хляб се поставят яйца, едно за къщата и по едно за всеки член на къщата. Тестото за обредния хляб също се шари като в тестото се слага нещо зелено – спанак, чубрица или др. свързано с пробуждането на пролетта, с започването на нов живот и се плете във вид на плитка или се оставя объл. Този обреден хляб се нарича – яйченик – Великденски хляб с яйца.
Гергьовден-6 май
Навсякъде в България е голям празник. Всеки гледа да стане рано, за да е жизнен и ранно буден през цялата година. При изгрев слънце се отива на реката и се търсят 3 леви води, пличкат се (пръскат се) за здраве .(Влиянието на слънцето и луната-вярвания от времето на траките).Налива се прясна вода. Мие се с роса за здраве. Прави се клин (баница) с коприва, пекат се агнета. Цял ден не се пипат ножици ( да не те хапят змии). Правят се люлки (”долапи”, “вартки”) – също остатък от езическото време – слънчевата майка спуска люлка, за да ожени сина си.
Люлка се люля, девойко,
люлка се люля, та кой се люля,девойко, та кой се люля?
Минка се люля девойко, Минка се люля
Иван я люля ,девойко, Иван я люля
Една от отличителните черти на този празник е обиколката на св.Георги(гр.- земеделец) Той става рано,още в тъмнина, без борина,оседлава врана коня и отива да обиди бащините и дядовите си ниви: От дома си весел излезе, от поле се сърдит варна………..есенно  не класило, пролетишно не никнало.
Когато излиза втори път, е весел,защото вижда ,че „есенното зазреало, пролетното клас пуснало’’(Илиев,с.355-356).Тук е изразена грижата на селянина за родитбата и радостта му пред гледката на поникналите буйни ниви.Светецът е освободен от всичко черковно и “божествено”- той е нарисуван като обикновен грижовен стопанин,здраво привързан към земедлската работа.Георги се явява и в други песни като покровител на земята и плодородието и изразява психиката на нашия селянин.Тръгнал за долна земя,за да обиде сивото стадо,той се радва,когато научава от св.Иван,че овцете са иззимили добре и вече са се обягнили(СбНУ,кн.28,с.457). В коледарска песен св.Георги убива ламята,след което бликват три реки-жълто жито,руйно вино,мед и масло.
Колкото и да си приличат традициите – срещат се и например интересна разновидност, която има връзка с по-далечно време. На Гергьовден гасили всички огньове по къщите. Хората събирали добитъка и го прекарвали през “жив огън”, (символ на “разпалване на слънцето’’ при траките), който се запалвал от търкането на две сухи дърва чрез триене на въже със сухо дърво, с увеличително стъкло или с кремък и прахан. Това напомня много на старинното лекуване на овцете от болести (”сипка” и др.). За гергьовските обичаи има и следните подробности: селяните приготвяли смесица от катран, бял лук и барут и правели кръстен знак на челото на добитъка. Същият знак се слагал и на “постника” – съд за кърмило.
Светлото пролетно настроение е предадено и в песните за горското цвете, което само поръчва:
Нека дойдат малки моми да ме берат във престилки, да ме берат –да се кичат, да си кичат кити китки и да си вият вити венци…(СбНУ.кн.28.с.439).
С право можем да определим Гергьовден като голям народен пролетен празник.
Предой “Костадинов ден”
На този ден се лачат агнетата от майките, а дойните овце се събират в мандрите. Дои се мандражийско мляко и с “кутел” се мери. Стадата се делят на 3- не по-малко от 800 и не повече от 1200, в 3 мандри. Избират си кехая (който е с най-много овце). Млякото се записва на “рабош” – тояга. Носи се от сючия, самалджия (главен овчар, който определя реда за получаване на млякото). Този дървен регистър не се изтрива и измива. Носят се елхови клони, млечок за мляко, здравец и ги хвърлят над мандрата за здраве. Преди се е празнувало и с колене на курбан и други “щървалъци”. Яде се на зелена поляна, пеят се песни, раздава се за берекет. По своята същност е една езическа апология на берекета, запазило славянската жизненост (овцете се разлачват на есен – кочка).
Среде лето”
”Среде лету”(в християнския календар е на 2 август – Илинден) – тук се съчетават елементи на празника Еньовден. Бележи края на периода, през който слънцето “расте” и е началото на упадък на силата му. Вярва се, че слънцето слиза да се окъпе във водите, облича „кожуха”  и тръгва към зимата, като препуска по небето със своята огнена колесница (слънчев кръговрат).
Същевременно пророк Илия се представя като властващ над водата – характерен е библейският разказ за изграждане  на жертвеник от 12 камъка, върху които пада от небето огън и изгаря жертвата. В резултат на това се излива дългоочаквания дъжд (третата книга: Царства, 18,31,32 исл.).
Във връзка с българските представи за св.Илия, чрез културно-историческия подход е развита хипотезата за св.Илия като до славянски тракийски бог. Самото име се извежда от епохата на трако-хето-лувийските изоглоси(1). ( В Мугла се коментира вярването за слънцето). Празникът започва още на 1 август вечерта. От набрани цветя се повиват  китки (завързват се с червен конец). Има за всеки член от семейството и една по-голяма за всички от къщата. Поставят се в бяла харкумка пълна с вода и се изнасят навън на месечина и звезди. Трябва да престоят през нощта покрити с бяла кърпа.(не се внасят в дома, докато не се “поят’’китките).На 2 август всички стават рано и с нетърпение оглеждат китките. Въздъхват радостно ако видят, че всички са свежи, хубави.
При изгрев слънце цялото село е навън, събрали са се на различни места (сега на “еза” до вода), да “поят” – пеят китките. Харкомите са поставени в средата ( откриват се от кърпите). Най-възрастната жена взема една по една китките и “пличка” с вода околните.
На всяка китка се “пое” и по съдържанието на песента се гадае за съдбата на момата.Играят се и хора. Празнува се почти през целия ден. Всеки носи вода в къщи за здраве – “лековита вода” – взимат я болни да се мият с нея и да къпят малки деца.
Съхранена е традицията да се хвърлят венци в реката и момата да се “нарича” за кого да се омъжи. Вярва се , че ако венеца се отдалечи бързо, сватбата ще е скоро.
По своята същност този обичай също е отглас от стари езически времена и характерни за следващите християнски пластове.
В обичаите битуват старинни преживелици и остатъци. Изразяват се във вярването за магическата сила на водата, огъня и зеленината….
Гадание по 3 стръка перуника-2 за знайни избраници и 1 за незнаен юнак ,оставят се под светилата,сутринта се хвърлят повехналите и оставят най свежата (за когото е наречена, този ще е избраника), тази традиция е засвидетелствана от времето на траките.Траките считали пълнолунието за най- благоприятно време за посев и сватбуване (Цонев посоч.съч.).
Литература:1.А.Фол-43стр.;Ив.Георгиев-48стр.;Иля Илий.,Разьскания -VIIIСПб 1883,299-302]2.Н. Мачокова, Силата на корена,2003 г.
Присъствие на зеленина-има съществено значение в обредния комплекс.
В българската народна култура периодът на преход от зима към пролет-лято се изразява главно чрез представите за временно господство на отвъдните, хтоничните сили. Съхранени са древни представи за въздействащата сила на зелените китки, съчетани са с магически осмислени обредни предмети – вода, огън,червен конец и т.н.
Употребата на зеленина в обредите на местното население се осмисля като: предизвикваща плодородие, здраве, щастливо земеделие, като сила, предпазваща от зли сили и магии.
При анализа на елементите на обредността със зеленина на преден план излизат обредните действия, най-тясно свързани със земеделието, животновъдството и личния живот на хората.
В календарните обичаи те изпълняват стимулираща, предпазна здравеносна и брачна функция:Гергьовден (“Адрелес”); “Предой” (Костадиновден); “Среде лято” (Еньовден и елементи на Илинден).
Основните компоненти в обредната практика със зеленина са древни съставки, които се коренят в стари езически мирогледни представи и вярвания. Вторични напластявания върху паганистичните представи и лични практики са и християнските елементи в обредите със зеленина като:
измиване с вода, овалването в роса; “китката” от цветя на среде лету (китки от здравец, босилек, росен и др.); зелени клонки и млечок (за мляко на овцете на предой); увиване на китките с червен конец и т.н.Обвързвайки тези обичаи с общо традиционните може да се направи изводът, че по своя състав, функции и осмисляне, обредността със зеленина притежава локално и регионално (характерно за Средните Родопи) своеобразие, наред с характерните черти и белези на общобългарските обреди със зеленина.
Ако направим преглед на обредите, които съпътстват празника, можем да ги обединим в групи: Свързани с осигуряване на здраве за хората и животните. Към тази група спадат:брането и киченето с китки от здравец и коприва; овалването в росата сутрин преди изгрев слънце.
Обреди с любовен елемент, свързани с женитбата: люлеене на люлки;напояване на китка.
Особено голям интерес предизвикват обредите, свързани със След сватосването (предварително уговаряне ), момковата страна изпраща момари1. Родителите на момчето и няколко роднини (да са чифт) отиват у момата, която е скрита. Гостите са посрещнати любезно. Който е седнал най-близо до огъня, казва “вие имате “сопици”, пък нам ще трябва”.“Имаме, ами е и още малка, “аджамия”.Тези радостни стъпки са първите в новото семейство. Дошлите са съгласни на всичко, обещават всичко, което майката иска. След уговарянето идва момата, целува ръка на старите сватове. Гостите си тръгват и определят кой ден ще се видят пак, за да донесат “нишана” (подаръците за момичето) и тя става главеница.Отсичат (определят) деня на сватбата. Тя е обикновено в четвъртък (четвъртък – четвъртият ден е определен за върховния бог Перун).
Булката влиза в новия си дом по бяло платно, разливат вода. Под мишницата и слагат хлябове и тя ги “изтървава”.
Влиза младоженецът, който за пръв път се докосва до булката и вдига булото. Оставят ги сами. Гостите се сменят, има сложена софра за тях.
Сутринта водят булката до извора да напълни вода (мълчана – не се говори) и я разлива по ъглите на къщата за добруване. Ако булката е от по-далече – я карат на бял кон (1) окичен с аше.Има и “питарки” (носят пити в торби). Пеят песни , играят се хора, има люлки и много игри… (Вж. Иванова,Прабългарска фолклорна сватба-1984).
Два цвята доминират – червен и зелен ( при булото, облеклото, китките и т.н.).Тези цветове в народното съзнание имат предпазно- магическа функция.
Червеният цвят е пазител на плодородието и плодовитостта, зеленият (и златният) са свързват със слънцето и здравето.
Използват се обредни венци за предпазване на младоженците от вредните сили.Сватбата има старинна, основа идваща от прабългарите и славяните.
Различните форми на старославянски брак:
-чрез заграбване на девойката (древляните);
-годеницата сеизпращана у момъка със зестра (при поляниете);
-откупуване (известно у всички славяни).
Сватбените игри, донесени от прабългарите сред славяните. Наличието на голям брой езически елементи.
Можем да направим извод, че сватбите пресъздавани от читалищата на територията на област Смолян е част от традиционната българска култура и се е формирала в далечното минало, когато на Балканите са се заселили славяни и прабългари.Бракът се свързва с продължителността на рода.
1.Червеният цвят е и цвета на Великата богиня-майка,символ на раждането, живота и кръвта и огнена проекция на лънцето(мъжкото начало и бял за духовната сила.
Изградени са цял кръг от обреди и за брака, които са свързани с раждането, за да се осигури здраве и благополучие на майката и детето.
Преди самото раждане крият от съседите си, защото ако се чуе – освобождаването от бременността става мъчно. Родилката и близките се молят на Света Богородица, да “кортулиса” родилката.Привидно удрят родилката с миндил (престилка),като и казват, че водят Света Богородица /в някои села- Меремата/да роди по – баршко. Когато роди, се меси пита, разтопява се масло и сирене,събират се на една софра и изпращат Света Богородица/ Меремата/ с добро, за здравето на родилката. На третия ден се коли курбан (жертвено животно – овца), тогава се правят и “молитвите” (пити) за детето. Сърцето на овцата се изяжда от майката, а с кръвта от овцата се мажат бузките на детето.Носят се подаръци за детето ( дрешки), храна за майката – клин, брашно и други.Слагат се и железни стотинки в чашка – за да е здраво детето, а и с пожелание да остарее и обелее.
Хората вярват, че майката и детето са слаби и могат да “урадисат” от лоши хора или демонични сили и предприемат мерки като: слагат сини синци против уроки, маша и метла да пазят детето.При прохождане се раздава за детето пита с мед “престъпалки”( в масовата традиция е пристъпулник).
Обредите и обредните практики могат да се обединят в две групи:
Предпазно – охранителни.
1.Различни забрани, свързани с бременната и родилката. 2.Защитно – магически действия при нарушаване на забраните.
Употреба на апотропеи, свързано с вярата в магическата сила на някои предмети.
Продуциращите обреди са свързани с вярата, че детето ще придобие дадени качества, чрез извършването на определени магически действия. Това са обичаи, които съвпадат с традиционната обредна система, свързани с раждането и след него.
Навсякъде в Родопите, като омесят хляб и с мокри ръце пригладят тестото, преди да го завият – правят с полусвита ръка кръстен знак. Правят катранени кръстни знаци на вратата на оборите и кръстни знаци с мед на къщите при епидемия, при повиване на пеленаче, като стегнат с повоя горната пелена на детето, също правят кръстен знак и издават звук с уста(християнско поверие ) и др. Тук се е съхранило и запазило и до днес измиването на пшеницата “плавене  от  такова  жито  някъде  се правят”фудулки”. В християнството тези фудулки са само пет на брой и се наричат “пендихар” (свързано е с орфическият знак пентаграма) и се раздават на имен ден (магията на родопската песен пък е във пентатоника).
*Херодот изрично споменава подобен обичай, изпълняван от тракийските и пеонските жени, които никога не поднасяли на царица Артемида т. е. Бендида даровете си без да са обвити в пшенична слама.
Сегашното състояние на традиционни обреди и празници, съхранени и битуващи в читалищата и бита на населените места от област Смолян са далечен отглас от древните ни корени.
Недялка Мачокова, ръководител РЕКИЦ „Читалища“, област Смолян
Идентификация, документиране и изследване на материали по проект-Виртуална платформа за културен образователен обмен-младежите протягат ръка
Проекта е част от Пловдив Европейска столица на културата 2019.