ТРАДИЦИОННО ПЕЕНЕ
В Родопите след майчиното мляко иде песента.Запява майката, запява планината, една планина една песен, детски смях  – цяла вселена!!!Екват цветните песенни мелодии извиращи от корените, за да се плиснат като бисери от избухнали светове.
Народните ваятели описват със звуци и глас дълбините на житейските пътеки.Вълшебните звуци  на музиката, като приливна вълна се реят волно в простора за да слеят  планина и небе в необятно величие.

Нашите най-стари песни отразяват останките от религиозно-езическия мироглед на родовото общество, което по-късно, когато българите се покръстват, се смесват с християнски елементи.Тия песни са свързани с някогашни езически и по- късни християнски обреди. Обредът в случая не значи пълно откъсване от трудовите процеси и производствените отношения, защото последните твърде често намират символичен израз в магическите и религиозни тайни и действия. Обредните песни са претърпели в течение на векове големи изменения, но все пак те и до днес пазят редица езическо –митологични и християнско-религиозни представи, които отразяват наивния някогашен мироглед на народа. До тях се приближават по старинност песните за митологически същества. Към тия песни спадат голяма част от народните балади.
По-нататък лесно можем да следим появата на:историческите, юнашките, хайдушките песни, създаването на съвременните народни песни. Много голяма трудност представя въпросът за историческото развитие на битовите песни-най голямата песенна група. В центъра на изображението в битовите песни е човекът в семейството и обществото, в неговите лични и социални отношения. Битовите песни дават огромен материал за проучване икономическите и социалните условия на живо, рисуват отношенията между отделните членове на обществото и между отделните социални групи.
Разпределението на песните в тия групи извършваме върху основата на съдържанието;при обредните песни, където в много случаи съдържанието е загубило първоначалната си обусловеност от определении обряди, се придържаме повече към историческия принцип. Вътре в самите групи ще държим сметка за насоката на изображение, за лиричен и епичен подход към действителността, за художественото оформяне.
Класификацията, с която ще си послужим при разглеждане на народното песенно творчество, ще има следния общ вид:
ОБРЕДНИ ПЕСНИ
Обредни песни, свързани с календарни и семейни обреди
/песни присъстващи в репертоара на читалищата от област Смолян/
Коледни песни
Свързани с празника Коледа, известен у всички славянски народи (стб.Колда). Първоначално езически празник – възраждането на слънцето(най-почитаният за траките празник), после християнската църква го слива с Рождество Христово. Тематиката е твърде разнообразна: засягат се митично-религиозни, аграрно- скотовъдски, любовно-битови и исторически теми.
На овчаря се пее за вакло агне, което блее и търси майка си. Кехаята му казва, че са я заклали (в родопския вариант е “ турци са я заклали”). Агнето обаче отговаря:
Чужда майка много дои, много дои, малко гои!
Своя майка малко дои, малко дои, много гои
Семейни обредни песни Сватбени песни;
Женитбата несъмнено е била най-голямото събитие в личния живот на човека. За етнографа функционалната роля на песента в сватбените действия представя голям научен интерес(1). Всеки момент от ритуала е осмислен, разкрива извънредно интересна картина на народния бит и светоглед в миналото. Песните, които се пеят Родопите за сватбата, са едни  от най-психологичните родопски песни. Поглеждайки в тях, можем да открием една народна драма – с действащи лица, с основен конфликт, с диалог, изразен чрез песен. Откриваме три главни момента: предсватбени песни, песни на сватбата и песни след сватбата. Следвайки тази хронология, ще разгледаме и част от тях. Песни преди сватбата:
Темна е могла паднала (2)
на високана планина,
на хайдушкана равнина.
Лихан ми ветер дуеше,
Асену шален друляше.
Йовен най-напред вървеше.
Йовньо ле вакъл Карагьоз, дано си ми харамиен,
че тебе йовньо карам, я ще да се женя
Овенът се обкичва и се кара в дома на булката. Накиченият овен се нарича “Годеж”. Има   и   други   варианти   за   прощаването   на   овчаря   с овена  и  т.н.
Голяма е драмата в момината къща. С дълбока емоционалност са наситени песните за раздялата на момата в бащиния дом.
Ела се вие, превива. Мома се с рода прощава.
Прощавай, рода голяма и ти, рожделна майчице, дето си ма носила,
девет месеца на сорце и три години на ръце.
Прощавай, тейко, прощавай дето си ма кутил и гльодал, кайно ми цвете пролетно…
Прощавай, рода голяма,
че веке от вази излизам
във чужда ща рода да ида …
Много добре проучен в ситуацията на Хр. Вакарелски, сватбената песен, мястото и службата и в сватбения обред Н.Ет.музей – Ст XIII, 1939.
Песента е много изразителна. Построена в монологична форма, няма нито една излишна дума, всичко е подчинено на дълбоки мисли и чувства. Същото звучение има и песента при  прощаване.
Изпиши ма  майчо, на вратана
колчим врата майчинко, да йотвориш
и за мене, майчинко, да споминаш…
Изпиши ма, тейко ле, на самарен,
колчиш конче, тейко ле, да възсьоднеш, и за мене, тейко ле, да споминаш…
За голяма трагедия се считало, когато девойката напускала не само дома, но и родното село. Като предупреждение към другите звучи песента:
Очи, очи, чорни очи!
Я ли ядох, вам ли не дадох
от чуждо село не взимайте,
не взимайте, не давайте.
Същият мотив откриваме и в песента:
Да бе ма, майчо, карала
та да не бе ма давала
толкова много далече
зад Чалан, зад планинана
дено ми пилци превалят
превалят, пак са не вращат…
Девойката иска прошка, майката също, това е искрена изповед.
Халал ми прави, мале ле…
Халал да ти е, дощерьо,
и на мене халал да сториш,
дено си мела и мила,
дено си прела, ткала…
Избликът на чувства са затрогващи, извикват състрадание, а невъзможността да се видят близките е предадена пестеливо: “Как ще ма майчо убидваш, зиме от бели снегове, лете от върли хайдути”. Друго звучение обаче има песента “Руска си майка плетеше, на високине одъри и хитро си я учеше”. Тя ще има съдбовна мисия – да освободи затворения си брат и другарите му “аскери”.
Руска, майчина дощерьо,…
Та нимой слиза от конен
дур не ти дадат
темничарскине ключове…
Руска си рипна от конен,
та ми темница разпусна,
та ми аскеран разпусна
и нейно братче адничко…
Всичко при раздялата придобива други измерения, особена тъга изпитва девойката към градинката си, тя е символ на бащин дом, на обич и вярност към родното:
Китко зелена, червена,
млочко те садих и праших…
Сега та, китко, оставям
на мойна сестра по-малка…
Друга неразделна част от живота на девойката са даровете. В тях е вшивала и втъкавала цялата си душевност, мечтите, копнежите. Влагала е майсторство и чрез багри е разкривала духовното и естетическо богатсво. Във всяка шевица е влагала къс от своето сърце.
Затягай, майчо, притягай мойне тьонки дарове…
Тези сватбени нареждания и наричания се определят от някои изследователи като “кордене”. За това пръв съобщава Стою Н. Шишков1. Това кордене (2) е било подобно на оплакването, стар слявянски обичай. Кордения или припявки (нареждания) преминали към сватбените песни. Има и кордене с одухотворяване на природата – далечен отглас на древния анимастичен светоглед. Построени като обръщения към най-близките лица, те са пропити с непосредствена емоционалност. Най-често се използват гальовни обръщения– “тейко”, “майчинко”, “сестрице”. Голяма обич има и в обръщението на майката към дъщерята – “дощерко”. Тези песни са едно твърде интересно народно поетическо произведение, напомнящо на античните.
Отшумяват сватбените веселия. Ритуалите остават като спомен. В много песни е засвидетелствана бързо увехналата младост на девойката от пренебрежението и труда в новото семейство: Сб. Родопски старини, кордене (изливане на мъката в песенна форма).
Тай чули ли сте, не сте ли какво е ново станало
в Мугла село големо /2
горе в горнена махала.
Стоян Марийка изподи /2
оти не му е каматна.
Стояне либе, Стояне,
че как да съм ти каматна
кайно първана година
девет съм рожби родила,
девет съм люлки люшнала, /2
последнине са близнаци
В много песни се възпява голямото домакинство. Икономическата основа на взаимоотношенията в патриархалните семейни отношения водят до противоречия, които за някои завършват трагично. След сватбата Станка е посърнала и повяхнала. Така изглежда само болен човек. Но нейният живот е по – тежък и по – страшен от болест. То е едно тлеене и бавно умиране от мъка.
Нито съм болна лежал,
нито съм болни гльодала
– – – – – – – – – – – – – – –
Ний бяхме девет етърви
всяка си люшнеше люлкана
всяка си зьоме дитено. /2
А мене лелчинко карат
младочни крави да доя,
ем доя лелчинно, хем плачем,
ведрана солзи преливат,
приливат и прекипяват
Мотивът за злата свекърва е изграден с голям замах. Народният певец не е пестил средствата. Той е посял в сърцето и татуловото семе а то покълва и избуява в две страшни отрови, които често погубват не само снахата, но и сина.
До дваж ми касна/2/
до триж ми охна.
Ох, ле, ле, ненко,
как кайдиса та ма отрови!
На два са дена млада невяста,
на трета дена в чернаса земя.
Де е дочуло парвоно либе,
рипнало е, разпрало са е.
Дено плаче момина майка,
там да плаче и юнашка.
Жената може да е пренебрегвана от другите, но като майка е дълбоко почитана. Майката е тих пристан, където винаги можеш да спреш. Д. Лангазова, Жената в Родопската народна песен, I научна сесия по проблемите на Родопският фолклор – Пловдив 1977 г.
Стани ми, майчо, йоткачи
мояна ситна байламо,
ситанко да ти посвиря,
жаланко да ти попея,
балноносо да ти кажа
Митични песни, отразяващи езически и християнски религиозни представи
/песни присъстващи в репертоара на читалищата от област Смолян/.
Балади
Баладите за вграждане присъстват и в песните на Родопите. В песента се срещат бинарни позиции, които са характерни за славянските песни – дясно-ляво; бял- черен; живот-смърт; огън-вода; води-суши; лято-пролет; слънце-луна и др. В тази песен също откриваме елементи на този способ – наследен от славяните. В “Троица братя града – градиха” се казва:
Дене го градят по ясно слънце,
нощя се сипе по месечина”
Вградената невяста моли:
Извадете ми дяснаса рака,
дяснаса рака ляваса биска,
да си нахранем малкосо дете
Широко познатият мотив за вградената невяста битува и в Родопите мотивът възниква на основите на вярването, че да се задържи постройка, трябва да се зазида човек, най-често жената на “баш майстора” (стар езически обред).Изследванията(3), които са направени, показват, че мотивът е разпространен и в други балкански държави. При разработката на мотива вграждане е разкрита по-сложна фабула. Героите са поставени пред трудно преодолима дилема. Трябва да вземат решение, поставящо на изпитание традиция, морал, дълг и любов. Това противоречие поражда трагизъм. Градежът иска жертва – това е обред, който трябва да се спази. Традицията е над всичко и майсторът дава свидна жертва.
Има и писмени паметници за култа на славяните към слънцето (Горчо), което има сестра, месечината. Далечен отглас от неговото обожествяване са песни, в които човек побеждава слънцето по красота. Изразена е мечтата на хората да завоюват и победят природата. Този мотив откриваме в:
Изгряла месечина шикерена
оф алена, галена, шикер душо медена
Не е била месечина шикерена
най е била бяла Рада шикерена…
Разработени са мотивите за чумата, обаждане от гроб, сбъдване на клетва. С особена сила действа бащината клетва:
Де са е чуло и видело,
син баща ворзан да кара,
да кара да го продава…
Вървели колко вървели,
стигнали гора зелена
нашли сенкя дебела.
Баща на сину думаше:
Отпусти синку синджири
водица да се напием
по-мночко килца да тежем
по-мночко пари да вземеш
сараян да си йоградиш,
дечинки да си йотгледаш
и тебе ворзан да карат
да карат да те продават!
Мотивът за Юда и тук се среща като “Муда”
Мудо, Мудо, чорна Мудо
Мойта снажка продадена,
продадена заложена.
Я си имам парво либе
парво либе, дребни деци.
Обаждане от гроб:
Овчар през гробе вървеше чиф чанове цанкаха
и на гроб си викаше:
Чуеш ли либе, слушаш ли,
каквото, либе, нареждам
През гробе вървиме
с нашено дете,
нашено дете с рачинки рови,
с рачинки рови,
теб да изрови.
Песни за клетва се срещат също в местния фолклор. Силно впечатляваща е клетвата на млади които не я спазват. И проклятието се сбъдва. Този мотив е застъпен в песента “Черешко чьорна вишничко”.
Ако са двамка взьомиме,
от рода да са претрошиш,
ку са двамка не зьомим,
суха дано изсохнеш.
Та си са двамка не зьоха
и си са суха изсохнах
Има съчетание в някои песни за клетва и за черната чума:
Кой ни нази /2 двама раздели, /2
да го порази чернаса чума! /2
Юнашки песни
/песни присъстващи в репертоара на читалищата от област Смолян/
Исторически песни, които обхващат голям обсег от време(XIV-XX в.) и засягат конкретни исторически събития и лица, тежките народни бедствия през епохата на турското робство, националноосвободителната борба. Делим ги на:
-песни, отразяващи турското нашествие и народните бедствия и страдания(XIV-XVIIIв.);
-песни за националноосвободителните движения през XIXв. ;
-късни исторически песни (края XIX-начало на XXв.).
Хайдушки песни – по същество са исторически но се отделят поради своята идейна насоченост, високото си поетическо развитие и голямата роля, която играят в живота на народа.
Стари юнашки песни
Преди турското владичество почти не са запазени. Исторически песни също не са съхранени много. Към съпротивата срещу ордите е познатата песен “Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила”.
Много години турците се сражавали, докато покорят Родопите. От този период е песента:
Във горана има дърво яворово
под дървоно лежи юнак арамия /2
юнак арамия с девет люти рани.Трагедията на народа по време на заробването е предадена драматично. Много версии има мотивът за освобождаването на три синджира роби.
И е сам бално видела,
и е сам севдьо тьоглила
Вчера през тува минаха
до три синджира с роби,
и три невести водеха.
Първана върви и плаче:
Дечинки, мои дечинки,
сека сутирна с майка,
сая ми сутирна без майка…
С мащабно обобщение и като призив действа песента “Пиле форка”, която има вариант.
За да се подсили протестът, се добавя и изказ в заповедна форма “стига сте”
Пиле форка по небено,
глас ми пуска до земьона:
Стига сте, баби, больни лежели,
роданине пусти седели.
Стига сте, невести, больни лежали,
станвене пусти седели…..
Отглас от историческите събития е и песента “Село, село-наше село”
Село, село-наше село,
откак си са заселило
турци ни са доходили,
доходили, кондисвали
Вчера мале, те дойдоха,
те дойдоха, допаднаха…
За чувствата и отношението към идването на руските освободителни войски свидетелства песента “Руско е Рожен заптисал”.
Руско е Рожен заптисал, не дава пиле да форкне, камо ли чиляк да мине….
Народният певец е изпял едни от най-хубавите си песни за тези, които поиха полето на историята с кръвта си.
Техните подвизи в много варианти са преувеличени, подчертана е народната признателност.
Най-силни в това отношение са хайдушките песни, които могат да бъдат оформени като самостоятелна група.
Проследявайки всички моменти характеризиращи живота на хайдутите (излизане в Балкана, значението на Байряка, гората закрилница, хайдушката клетва, хайдушкото сборище, интимни преживявания, юнашката смърт), бихме могли да изградим един своеобразен летопис за съпротивата срещу османския поробител и би се получила една художествена драма. Тези песни имат определена специфика. Разпространението на “правата вяра” и съпротивата на Родопския край представляват една шекспирова драма. Турският ятаган обаче не успява да покори родопчани. Всичко това намира отражение и във фолклора.
Подготовка и тръгване в Балкана
Тай, чули ли сте не сте ли какво е ново станало /2
в Мугла село големо, /2
горе в горнана махала,
в Милково бело коначе
Милко са сбира торнова
с триста млади юнаци /2
млади хайдути да станат
Раздялата със “севдицата” е трогателна. В някои варианти любимата иска да тръгне с него:
Севдице, пиле шарено,
де са сбираш торноваш?
Чим мене кому йоставяш…
Сред репертоара на читалищата от област Смолян популярност има и песента “Излел е Дельо хайдутин” – една песен, отдавна разчупила родните хоризонти, една песен – мирно послание към други вселени.
Централно място заема излизането на войводата в балкана и предупреждението към “даръдерските кабадаие” да не му турчат трите лели.
Излел е Дельо хайдутин, хайдутин Дельо войвода.
В Дамбовца и Караджовца
Нарочал Дельо, порачал
Даръдеренскине аене, Аене – кабадаие,
В селоно имам дор три лели
Да ми ги не потурчите.
Не потурчите, не почьорните…
Заплахата на Делью показва един нов момент в борбата, той не се моли, а диктува условията.
Присъстват и песните, свързани с любимите на хайдутите:
Пейни ми, пейни, Петкано
низ сая гора зелена,
низ сая вода студена
Как да ти пейна, Асене,
сая е гора хайдушка
тука е Петко войвода
с негова верна дружина
ни дава пиле да форкне,
камо ли турчин да мине.
Песента е свързана с неверната Петкана, която мами двама хайдути. При схватката между тях обаче, жертва става Петкана. Като пейзаж и фон на действието планината е предадена, като нещо динамично и живо, съпричастно с драмата. Тук се преплитат личните и историческите събития.
Не по лесна е съдбата на девойката, получила лоша вест от хайдушкото сборище. В изследваните читалища/89/ се пее и битува широко известната част на песента за убитото либе на невестата (момата), а нея са хвърлили на чоп (посочено в родопския фолклор)
На порти чука и рука
Излез, Лено, отвори,
вашине порти шарени
Голем ти абер носиме
от високана планина,
от хайдушкана равнина.
Либено сме ти пребили,
тебе сме чоп метнали,
ти си се мене паднала…….(2)
Жената не винаги е пасивен участник в събитията. Темата за жени боркини също е разработена в песенния фолклор. Тук битува един обаятелен образ, представен твърде дръзко.
Снощи е Янка от балкан слязла
от балкан слязла (2)
в село влязла(2)
байряк побила(2)
турчин убила…….
Юнак съм била,
убила съм го,
хитра съм била,
та го съм скрил
Битово-социални песни:
/песни присъстващи в репертоара на читалищата от област Смолян/
семейни; любовни; трудово-професионални; социални…
Точно разграничаване на всички групи песни е невъзможно, преливанията и кръстосванията са неизбежни.(*Ползвана лит.П.Динеков,Бълг.фолклор
Трудово-поминачни, любовни и семейни
Социално-икономическото състояние на местното население, неговият бит и вътрешен мир намират израз в едни от най-чувствените песни. В тях е разкрита красотата на родопчанката и нейните нравствени добродетели. Песента “Марудо, бяла Марудо” представлява своеобразен синтез на ясната и завършена философия на родопчанина, многостранен израз на естетическото му отношение към живота, на трайното му преклонение пред красотата и свенливата гордост на родопчанката.
Марудо, бела Марудо, Марудо, алтон калудо.
Преклонението пред красотата се усеща от повторението на обръщението, също и от определението “алтон” (Р. Русков, Прелеста на родопската песен изд. Хр.Г. Данов 1977г. стр. 66), което ще завърши инверсионно – дубли алтоне, за да подчертае хубостта и.
Следва описание на Маруда, видяно с очите на влюбен в нея родопчанин:
Ага ми торниш на язан,
врисна вода да точи,
с твойне солнце – харкумки,
с твойне чехли лескати,
със сърмен волненик,
с белана ризка каматна
Польочка си кваси нужинки,
польочка си вий снажкана,
снажкана – лоза солунска.
Низко гльодай с очинки…
Каква поетическа феерия от образи, които не уморяват, защото са неповторими.
Тази хубост знае своята цена и умее да се пази не опорочена.
Врут дюкянджии излизат
и си дюкяни оставят
Врут механджии забарят
механи да си отварят
тебе, Марудо, да гльодат
В горните редове родопският народен певец е стигнал до Омировска сила. В мълчаливия възторг на мъжа пред удивителните качества на жената, способна да изпълни дните с очарование и духовен климат. Пенчо Славейков определя като свенлив реализъм, когато разкрива нейното въздействие върху другите, но когато изразява своето отношение, поетическата щедрост сякаш секват:
Пък мен на сорце припадна,
припадна и примале
Ага ма с очинки погльоднеш
Ага ми са с устинки усмихнеш!
С рядък усет народният певец е подбрал синонимни глаголи, които по-силно откриват значението на основните (“припада” прелива в “примале”). А при “погльодна” в чистото, препълнено от радост, гордост и лек смут, сърце се разлива кротка светлина, но достатъчно силна, за да направи планината и родопчанката неповторими. Поетическият финал е изумителен, той е пълно тържество на един естетически идеал на родопчанина. Сравнява най-скъпото на сърцето си същество с картина от най-свидния кът от планината – Карлък.
Чи ти си, пуста Марудо,
по-бела от снеговене,
дену на Карлък кундисват
по-тенка от елине,
ага ги дуе бел ветер,
По-скъпа от лето гиздило,
гиздило – дубли алтоне!
Кое кара народния певец да изостри нашето естетическо зрение и да ни насочи мислено към белите снегове на Карлък? Много са песните, където до най – съкровеното ще присъства именно Карлък. Не е ли това далечен отглас от езическият култ към този връх? Сигурно много интересни данни бихме получили и за онези, които последни са ни предали и съхранили тази песен. Би ни дала онази необходима нишка, за да стигнем до извора и. Песента “Марудо, бяла Марудо” – е своеобразната родопска “У Недини сланце грее”, която непрекъснато ще ни връща към вечния извор на живота. (Дафина Лангизова “Жената в родопската народна песен”, изд. Хр. Г. Данов 1977 стр. 99.).
Със същата сила можем да говорим и за приетата като химн на планината песен.
Бела съм, бела юначе,
цела съм света огрела,
един бе Карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла утонал….
Само няколко стиха – и пред нас застава космичен образ. Какъв синтез на красота! Тя е като слънцето, което огрява целия свят. За отношението на хората към слънцето имаме писмени паметници. Арабският пътешественик Абдул-Хасан Али ал Масуди изрично изтъква, че някои от славянските племена са били слънце поклонници. В песните са останали далечни отгласи. Каква саизмеримост между красотата на планината и жената, която живее в нея. Красотата е слънчева. Тя озарява душите на стари и млади, за това, там в мъглите на Карлък, едно овчарче изплаква мъката си на кавал по тази красота. Тук отново присъства тайнственото величие и загадка на Карлък. Домашни извори сочат за вярата на *траките в бога слънце, също така, че славяните са имали бог на слънцето – Дажд бог и тези песни са далечен отглас, в който човек се мери със слънчевата светлина.
Заб*.Култа на траките към слънцето ср.II ср. I в. пр.н.е., Тракийски Орфизъм
За силата на любовта са изпети много песни. Заради това велико чувство родопчани са готови на всякакви жертви. В Драма лежи либето и влюбеният се моли:
Дуйни ми, вейни, бел ветер,
разлюлей гора зелена,
разтопи бели снегове,
стори ми потчек да мина,
че ще далече да ида,
нах Драма, на  Кавала,
там имам либе больничко
Армаган да му занеса
жълтана дюля с листата,
бялоно грозде с лозата.
Записана от Илия Илиев – Асеновград, в същият вариант битува както в страната, така и в читалищата от област Смолян.
Дадената дума е ”вярна дума”:
Стой, Марушке, почекай ма,
имам дума да ти кажа /2
една дума, вярна дума.
Ай, Марушке, да са вземем,
да се вземем и йоженим
Влюбеният с радост се труди за любимата:
Кому го шиеш фустанчено,
фустанчено, гевезияна
Тебе го шием, малкей моме,
ти да го носиш, аз да го гледам.
За момина хубост:
Я се Гергино йожени
и си от тува йоведи,
чи ми са веке додело,
додело и прикипело,
ката ниделя момаре,
сая неделя двамина.
на сън:
Сон ми дойде на очисе
малка мома във ракисе,
разбудих са – разболех са
Любовните копнежи са много силни и влюбените не могат да преодлеят любовта.
Бекиро, любе Бекиро,
от севда да са умира
и е ща да съм умрела,
ам си са нищо не прави,
само си са сохне и вехне
Дай да го сторим Бекиро,
двамина да си са зьомиме,
бално со да си разделим,
барабар да го тьоглиме.
Любовта е чиста и се изразява с пестеливи, но силни чувства.
Кадона седи в бахчона,
кичица даржи в ракона,
насреща варви севдьона,
с бели му раки махаше,
с чорни му очи мигаше.
Родопчани знаят мярата на любовта, тя не е в имането, а в духовното богатство.
Коньо, коньо, хранен коньо,
хайде, коньо, да идиме
дену бяхме сношна вечер,
сношна вечер по вечеря.
Тамо има до три моми,
до три моми хубавици …
Лични мъки и разочарования:
Дощерьо, моя майчина,
Оти ти плачат очинки……
Галени га са не зймат,
Техноно бално какво е?
То е от елюм по лошо….
Гората заема много голямо пространство в сърцето на родопчаните “отдушница за мъки – сестра”. Тя е закрилница.
Черней, горо, черней, сестро,
двете да чернееме.
Ти за листе,горо, сестро
аз за мойта младост
Твойна младост,горо сестро,
пак ще да се върне
Твойно листе, горо сестро,
пак ще да покара
Мойна младост, горо сестро,
няма да се върне.
Планината е общ дом за всички. Тя е Аз-ът на родопчани, които се сливат с нея. Като основен поминък, овчарството присъства и в песните. В тях народния певец е предал гордостта на овчаря и любовта му към “овена”, водещ стадото.
Овньо льо, вакъл, каматън, ага ми минеш през селоно, високо вдигай главона, ситно ми мести ногине.
Да ми цоннат чанкове…
Посочените до тук битово-социални песни, бележат единство в музикално и тематично отношение с цялото българско народно творчество. Те носят всички ония специфични белези, които характеризират и обособяват родопската песен, отразяват социално-икономическото състояние на местното население. В тях се открива един оригинален талант, идващ от древни времена, обединил в едно и жаждата към по- добър живот и недоизказаната болка
Песните са ценна съставка в родопското нематериално културно наследство, съхранено в читалищата в област Смолян. Разглеждайки местното творчество виждаме, че в него са се кръстосвали стари славянски езически представи, (наложени след покоряването на траките – Vв.) с тракийски, гръцки езически вярвания, от една страна и с християнски възгледи- от друга. Като цяло песните се сливат с общонационалното песенно богатство и не може да се разглеждат извън него, напротив, всичките достойнства се дължат тъкмо на това, че в себе си те са съхранили и развили най-хубавите черти на народната ни лирика.

Приложение песни из репертоара на читалищата в област Смолян
Рофинка болна легнала
Рофинка болна легнала,
на високана планина.
Никой до нея немаше,
сал старана и майчица.
С филджан и вода даваше,
и жално си я питаше.
Рофинко моя дощерьо,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
Майчинко, стара майчинко,
не мие мило либено,
ам ми е мила дьовньоса,
че са е пролет пукнала.
Всичко от земя излиза,
пък я ща в земя да ида.
*Рофинка –прави се аналогия с името на Орфей
Очи очи, чьорни очи
Очи очи, чьорни очи,
я ли ядох, вам ли  не дадох?
От чуждо село не зимайте,
не зимайте не давайте.
Наше село измолено,
измолено изпросено.
Айде либе отведи  ма,
нах анае, нах бубае.
Стой, почакай отведаща,
ага родиш машка рожба,
и го кутиш три години,
три години и полвина.
Роди ла е ,машка рожба .
Кути ли го три години,
три години и полвина.
-Айде либе отведи ма,
нах анае, нах бубае.
Ага отишли майкана е умрела,
майкана е умрела,бащана душа бере,
душа бере вода няма,кой да му даде.
-Очи очи, чьорни очи,
я ли ядох, вам ли не дадох?
От чуждо село не зимайте,
не зимайте не давайте!
Дa бе ма майчо карала
пак да ма ни бе давала
толкова много далеко
зад Чалан, зад планинона.
Как ще ма майчо обидваш,
лете от върли хайдути,
зиме от бели снегове.
Затягай майчо, притягай,
мойне тьонки дарове,
че щат далечко да идат
през Чалън, през планина
дено ми пилци превалят,
превалят пак са не вращат.
Как ще ма майчо обидваш?
Лете от върли хайдути,
зиме от зимни снегове
На високана планина
Момнеле мари хубава
заради тебе останах
на височкана планина
с тия дребни шилета.
Тежка ми зима паднал
та ми шилета измреха
грошове си изядох,
та, че ма сега не рачиш.
Рачиш ма, момне ле не рачиш,
ти щаш със мене да дойдеш
на високана планина
на хайдушкана равнина.
Девойко мари хубава
Девойко мари хубава, девойко
сипни ми винце да пия девойко.
Да пием да се напием девойко,
балносу да си кажеме девойко,
чие е бално по-множко девойко.
Моено бално по-множко девойко,
че имам служба да служа девойко,
че имам коща да градя девойко.
Моено бално по-множко юначе,
чие е имам руба да шием юначе,
и, чи нема да се зьомниме юначе.
Девойко мари
всеки му сарце разшини,
ай и мойно разшини.
Юначе лудо и младо,
как да ти сорце изгасем
ага сме близки роднини
и братя сме хранени?
Момне ле мари хубава
дълбока река брод нема ,
хубава мома род нема,
и една да ни е родила,
пак ще се с тебе зьомниме.
Китчице мила севдилна
Китко зелена, червена,
млочко та садих и праших,
млочко та кичих и носих.
Сега та китко оставям
на мойна сестра по-малка
та да та кичи и носи
та да та лива полива,
и вечеро да та покрива.
Имяла майка
Имяла майка един синчак
Оженила го одомила го
Довела му е глупаво любе
Проводила го на бяла Туна,
да пере  чарнана вална,
чарнаса вална,бяла да стори
Пладнина дойде, гелин не дйоде
Икинди дойде, снаа не дойде
Ашам ми дойде, гелин не дойде
Яйце ми дойде, гелин дойде
Зачукала е, зарукала е
Де е дочуло парво либе
Рипнало е отворило е
Ох, ле ле, няньо
сварила ли сит опла вечеря
Сварила ти съм от море риба,
от море риба, от поле ягне
До дваж ми касна,до триж ми охна.
Ох, ле ле няньо как ми кандиса
как ми кандиса та ма отрови
На два са дена млада невяста,
на три са дена в чернана земя.
Де е дочуло парвоно либе.
Рипнала е разпрало са е.
Дено плаче момина майка,
там да плаче и юнашкана
Въз подзиме съм легнала
Въз подзиме съм легнала
въз пролето съм станала.
Кога нах вонка излязох,
всичко бе от земя излязло-
цветено се бе цветило,
листено се бе лиснало,
куковичкана кукаше
в чостана гора зелена,
всички сюрии вървеха
въз бела река нагоре.
Излези , майчо, погледни
моено либе идели.
Моено е либе личничко,
сребаран кавал свирише,
с кавален  дума думаше
“Излези ма, либе посрещни,
голям ти армаган нося,
от равносо поле широко”
“Умирам майчо умирам,
пък тебе са вера не фата.
Всичко от замя излиза,
я ща ф земя да фляза”
Стоян
Стоян си конен ковеше
Майка си Стоян питаше:
-Стояне синко Стояне,
чем де са сбираш тарноваш
вчера си булка довело?
-Ше ида майко да служа.
Булчето тебе оставям.
Ти да го чешеш и плетеш
Ако не дойда майчице,
до седем осем години,
ти да я майко ожениш,
ли какно твоя дащеря.
Когато Стоян да замине
либе му китка подаде,
и си на Стоян думаше:
-Когато китка повейне
мене ще годеш да правят,
когато китка изсъйне
мене ще ми е свадбата.
Служил е Стоян служил е,
цели ми осем години,
китката си му повейна.
Желно са Стоян нажали
и царе си гу попита:
-Стояне младо войниче
оти си кимен каарен?
Дали ти служба дутежа,
или ти за майка думачне.
-Нито ми служба дутежа
Нито ми за майка думачне.
Днес ми са жени либето
Пусни ма царьо да ида,
да ида да го изпратя
Царя му конче докара
Ага са Стоян заварна
парво си майка срешнало.
-Добар ден стара бабичке.
Каде си сама тарнала?
Нели е Света Неделя.
-Войниче мило войниче,
от мака си сам тарнало.
Имам си синко войниче.
Днес му са жени либето.
Когато Стоян пристигна,
сестра си сама намери,
и на сестра си думаше.
-Далеко ли са свадбарите?
Мога ли да ги настигна?
-То са е братко сваршило!
Те са на коне качиа,
и му рубана товарихме.
Стоян си конен възседна
и си сватбари настигна.
-Сватбари мили сватбари,
от царя носим подарък.
Стоян подаде парстенен.
Либе са назад разварна,
и на сватове думаше:
-Сватове мои, не мои,
халал да ви са дарове,
катран да ви са шейове.
Я си отивам сас Стоян.
Заплакала е Вeличка
Заплакала е Вeличка
Величка, млада вдовичка,/2
на та я ми турска граница,/2
на Стоянови ми гробища:
-Стани ми стани Стояне,
булче ти плаче на гробено,/2
машконо ти  дете в люлкяна,/2
повито пък не развито,/2
стадоно ти блее в кошарине.
-Любе, Величке, Величке,
не мога, любе, да стана,/2
чьорна ма земя зарила
змийка ми очи изпила,/2
в коса ми гняздо сторила.
Молка мома
Молка мома  богу молеше
-Дай ми боже, крилца соколови
да си форкна нах, Руситскана земя,
да си найда юнак според мене-
да не пие вино и ракие,
да не пуши проклето цигаро.
Де я за чу господ,та я стори гълъбче,
че и даде очи голобови,
и и даде крилца соколови,
та си фаркна нах бял Руситска на земя
та си найде юнак според нея-
де но не пие вино и ракия,
дено не пуши проклето цигаро.
Пиле пиле
Пиле, пиле, сокол пиле
Като хвърчиш на високо
на високо на широко
не видя ли мъж и жена с мъжко дете.
Видях, видях, стара майко,
хванали са ги еничари.
Дете са на шиш наболи.
Нагодили са баща му
дърва да бере огън да пали,
а майка му нагодили шиш,
да върти, дете да пече
дете да пече, песни да пее.
Дете са от шиш обажда –
печи ма, печи стара майко
да нахраниш тез еничари
вуйчо ми е баш еничар на
еничарите главатар
Хайде Калино
Хайде Калино да идем/2
в чьоста на гора зелена-/2
нащи ме сенка дебела,/2
сьодна щим ,поседя щим/2
легна щим, полежа щим/2
-Как да ти торна , юначе,/2
га сам си чужда главеница/2
с каносанки сам рачинки,/2
с бурмосанки сам парскове./2
-Хайде ми, хайде Калино,/2
нащем вода студена,/2
уми щим кана червена,/2
Величка
Стоян си стадо караше
през прясноно гробище.
Величка се от гроб обади
Стояне, сине, Стояне,
ожени ли се бате ти,
Найде ли булка каматна,
приляга ли е рубана
Найде си булче каматно,
прилягаси го рубана.
Стояне, сине,
гледа ли си дребнидечица?
Не гледа дребни дечица,
голи ибоси ходеха,
За кора хляб плачеха.
Фати се моме
Фати се моме на хоро,
хоро е грозно без тебе,
кайно байрякан без мене.
Как да си фатим юначе,
ага си немам гиздило,
гиздило ай сега шиено.
Фати са моме на хоро,
ти си си мене хубава,
с катаденшнуну
гиздило……
Руска си
Руска си майка плетеше
на високине одъри,
и хитро си я учеше.
-Руско майчина дощерьо,
кога ми идеш дощерьо,
на царювине дворове,
та нимой слизай от конен,
дур ти, дощерьо не дадат
темничарскине ключове.
Темница да ми отвориш,
аскерин да ми разпуснеш,
и твойно братче едничко,
едничко Руске самичко.
Кога е Руска отишла,
на царювине дворове,
и кога дядо излезе:
-Слези нювясто от конян.
Руска са от кон поклони,
дядо му рока полюби.
Кога баба излезе:
-Слези нювясто от конян.
Руска са от кон поклони
баба и рока полюби.
Когато либено излезе,
с темничарскине ключове,
Руска си рипна от конян,
та ми темница отвори,
та ми аскери разпусна,
и нейноно братче едничко.
Бре Иване
Бре Иване, бре чобане
Сега стана три години,
три години и половина,
как ми пасеш планинана,
планинана тревнинона.
Лю я пасеш, пак нплащаш.
дойде време да я плащаш,
Да я плащаш, да я вращаш.
-Мудо Мудо, чорна Мудо!
Постой юдо почакай ме,
да изводя ратаине.
Да донесат отключкове,
да отворим сандоцине.
Да извадим бели грошове,
да ти платя планинана.
-Бре Иване бре чобане!
Да бе юда грошове брала,
Планина би наслала.
-Мудо Мудо, черна Мудо,
постой Мудо почекай ма,
да ти платим с вакли овни.
-Бре Иване бре чобане!
Да бе Муда овни брала,
Планина би наполнила.
Пусти да са бели грошове.
Пусти да са вакли овньове.
До де е твойна тьонкснажка,
тьонка снажка, бело лице.
Бело лице, чорни очи.
-Мудо Мудо ,чорна Мудо!
Мойна снажка продадена.
Продадена, заложена.
Я си имам парво либе,
парво либе, дребни деца.
Знаеш ли либе
Знаеш ли либе,помниш    ли,
как са сме с тебе галили
пък нема да се зьомниме
йот тия пусти душмани.
Как сме  са любе галили
ф нашна долна градинка,
през наши млади години.
Душмане какво не правят?
Сторена сватба развалят,
женени люде развращат.
Ела се вие, превива
Ела се вие, превива
мома се с рода прощава.
-Прощавай, рода голема,
и ти рожделна майчице,
дето си ма носила
девет месеца на сорце
и три години на ръце.
Прощавай,тейко,прощавай,
дето си ма кутил и гльодал
кайно ми цвете пролетно.
Прощавай, братко,прощавай,
дето си ми бивал сенчица
да раста мома каматна.
Прощавай, сестро по-малка,
дето сме с тебе расли
кайно два стръка иглика.
Прощавай рода голяма,
че вейке от вази излизам
вав чужда ща рода да ида.
Халал ми прави, мале ле
дето си ма, майчо, носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
– Халал да ти е, дощерьо,
и ти на мене халал дсториш,
дено си мела и мила,
дено си прела и ткала,
Брат ти не ти измеправила,
марна кафя варила.
Момне ле
Момне ле мари хубава
от мед ли ти са устинки,/2
от червен невен очинки,
барек ма аднош  погледни
и  ми  с устинки  продумай .
Юначе лудо и младо,
как да ти  дума продумам/2
и с йочи погледна,
ага си сме пуста роднина.
Момнеле мари хубава,
каматна мома, род нема,
длибока река брод нема.
Донеси, ми, мари
Донеси, ми, мари, йотключкове
да йотключим м ари, шарен сандак,
да, мари,да /2
да извадим мари всичко дребно,
всичко дребно, мари, копринено
да, мари, да/2
да огиздим, мари, малка Минка
да я водим, мъри на съборен,
да, мари, да/2
на съборен, мари, на хорото,
да са пукат, мари, душманите
да са радват, мари, разбраните
Девойко мари хубава
Девойко мари хубава,
син ми си пламен наклала/2
на мойсо сорце юнашко ,/2
та гори пак не гасне.
Девойко мари хубава,
не щеш ли ми го изгаси?
-Юначе лудо и младо,
иди си в гора зелена,
намери вода студена,
сорце  си с  вода йогаси.
-Девойко мари каматна ,
сорце са с вода не гаси,/2
сорце го мома изгася.
Зьомни ма
Зьомни ма,зьомни момне ле/3
я имам мерак на тебе
Как да та зьомна ,юначе,/3
га немаш коща градена/2
къде щим да летуваме./3
къде щим да зимуваме?
Момне ле мари хубава,/3
ти  толкоз ли са ни сеташ
лете щим да летуваме/3
в честана гора зелена,
зиме щим да зимуваме/3
в равно со  поле широко.
Кадона седи в бахчона
Кадона седи в бахчона,
китчица даржи в ракона,
насреща варви севдьона,
с бели му раки махаше,/2
с чьорни му йочи мигаше:
-Ялай ми, яла севдице,
за тебе берам китчица,/2
за тебе кичем снашкаса
Сос ма караш, майчинко
Сос ма караш, майчинко, сос ма момреш
до ще време, майчинко, и за мене,
и за мене, майчинко,да споминаш.
Запиши ма, майчинко, на вратана,
на вратана, майчинко, на портана,
колчиш врата, майчинко да йотвориш ,
и за мене, майчинко , да споминаш.
Сос ма караш, ейко ле, сос ма момреш,
до ще време, ейко ле, и за мене,
и за мене, тейко ле, да споминаш.
Запишима, тейко ле, на самарен,
колчиш конче, тейко ле, да възсьоднеш,
и за мене, тейко ле, да споминаш.
Песни за Карлък
Бела съм, бела юначе
Бела съм, бела юначе,
цела съм света йогрела
Един бе Карлък останал
и той нищеше остана
ам беше в могла отонъл
В маглана нищо немаше
само една бяла момица
и едно ми вакло овчарче,
с меден ми кавал свиреше
Кавален дума думаше:
“Горо ле, горо зелена,
галяни га са не зьомат,
техноно бално какво е,
то са сас нищо не мяса”.
Пиле прехворка през Карлъка
през Карлатскана барчина.
Ша ида майчо, ша ида
Я съм си майчо бендисал
Карлацка мома хубава.
Там ша са женем и живем
Тихен ми ветер дуеше
Тьонка ми риза брулеше,
Кайно през Карлък маглона.
Тестемелен му белкаше,
кайно в денизен пената.
Юначе лудо и младо
Юначе лудо и младо ,
пукна ли ти са сарцено/2
за сношничка на попрелка/2
попрелка и поседелка.
Га ти бех корпа свалила,
га ти бех лице йоткрила/2
Га ти бех плитки ройнала,
-Девойко мари хубава,
сърце  са на две пукнало/2
снашка е болес хватила/2
за сношничкана попрелка/2
попрелка и поседелка.
Плитки не  ти   са девойко
кайно на Карлак рибкине,
лицено ти  е,девойко,
кайно на Кар лак снегове.
Карлак
Карлак е тьован навасен,
Карлак кальо голяма!
Вдигни си магли гьочове,
фарли си дебели  снегове,
да дуйнат бели ветрове,
да се спуши  гора зелена,
да пейнат пилци шарени,
да фукне трева зелена,
да ми зацонкат чанове,
да си ми торнат сюрии
ут равно поле широко.
Да ми са ворне млад Стоян.
Млад Стоян вакал кехая,
армаган готвем да му дам
маскаса рожба севдилна

Недялка Ангелова Мачокова, р-л. РЕКИЦ“Читалища“